Да бъдеш добър баща

ОРИГИНАЛ: Марти - онлайн - портал за родители

Замисляли ли сте се, че много често говорим за майчината любов. А какво е бащина любов? Наистина изкуството да бъдеш баща изисква от мъжа немалки усилия. Най-разпространеният предрасъдък, имащ хилядолетна традиция, се състои в това, че бащата спокойно може да почака, докато детето порасне и стане достойно за неговото, бащиното, внимание. В действителност това съвсем не е така!

Каймакът на детството
Бебешката възраст и първите години от живота – това е каймакът на детството. Времето на формиране на индивидуалността е най-интензивно (в сравнение с целия живот) в развитието. Бащата, изчаквайки съзнателно детето да поотрасне, рискува да изпусне най-интересното. Като зрител, закъснял за началото на филма, пропуска завръзката и поради това така и не успява по-нататък напълно да разбере сюжета. Ах, татковци! Не закъснявайте! Започнете да търсите своето бащинско предназначение колкото е възможно по-рано. Ако ви кажат: „Още не е време” – не вярвайте.

На майките им е много по-трудно, отколкото на бащите, в много отношения. На нейните плещи лежи много по-голяма тежест. Но съществуват трудности и пред таткото. Например на страната на майката е природният инстинкт, органичната връзка с детето, физическата близост с него. Даже тревогите по отглеждането се превръщат в елемент на близост. Трудностите на бащинството – преди всичко са в отстранеността от детето. И ако бащата поеме част от грижите, това ще бъде не само помощ за мама. Ще бъде стъпка към сближаване.  Няма никакъв резон да си съперничи с майката. Детето – стремително развиващо се същество, се нуждае от различна по своя състав „храна”. Всичко, което може да му даде бащата от самото начало, ще му бъде от полза, както и това, което получава от майката. Желаете ли да станете съучастник в този грандиозен процес? Вие имате този шанс! Майката е оранжерия за любов. Бащата – откривателят на възможности.

Ролята на бащата – да разкрие пред детето външния свят, а на майката – да разбира и съпреживява. Ако разглеждаме родителите като наука – то бащата е теорията, а майката – практиката. Всеки в двойката има свои начини да помага на другия в критични ситуации, да се поддържат психологически, със своето поведение един към друг те помагат на мъничето да разбира и оценява другите.

Аванс и привилегия
Природните инстинкти на детето предоставят голям аванс за създаване на дълбоки отношения с бащата. Към него е устремено особено внимание, защото това е  по-малко привичен „персонаж” от детската вселена, отколкото мама, която през цялото време е с него. Как татковците могат да се възползват от това внимание? Мъниците минават през период на подражание на бащата. Какъв материал за подражание ще му приготвите?

Мъникът се доверява на бащата в своята начална жизнена ориентация. Мили татковци, дали ще успеете да оправдаете неговото доверие до началото на критичните отношения (през пубертета), зависи от това как ще разпределите своя аванс. Тук от голяма важност е това върху какво ще построите своето отношение към детето. Дали желаете да възпитате свое подобие, продължителя на вашите дела? Или ще „отиграете” комплексите от своето детство? И в двата случая можете доста да навредите на наследника си по пътя да стане самият себе си. Всички казват, че общовалидна рецепта няма. Изходът е във вниманието към това, което расте, в безпристрастния опит да „разшифровате” замисъла на неговата личност, главния сюжет на неговата съдба. Това не значи, разбира се, че вашите опити ще се окажат точни и определящи (а и не трябва) за живота му, но те със сигурност ще помогнат на вашето дете да се самоопознае. Отваряйки вратите пред мъничето към богатството от възможности, то ще почувства своята свобода да прави избори. Навреме пробуждайте и навреме оставяйте в покой. А най-важното е – навреме да откриете тези свои бащински привилегии и да започнете да ги прилагате.

Автор: Силвия Чалъкова, сп. Кенгуру